Jesu - Silver [2006]

Като за начало трябва да отбележа няколко неща. Първото е, че Jesu са група, която бързо ми влезе под кожата /настръхнала в този момент от невероятния албум/. Второ, това е първото ревю на група, която вече има и друго.

Трето, невероятния JK Broadrick си е свършил перфектно работата с албума Silver, който, макар само от 4 песни, има невероятна меланхолична сила.

4-те композиции в Silver [Silver, Star, Wolves и Dead Eyes] не падат под 6 минути, а още с първата заявката за една силна тава е дадена. Албума звучи като естествено продължение на музикално-експерименталните идеи на Джъстин - сравнен с едноименния албум от 2005 се оказва, че сме получили един много по-мелодичен и много по-меланхоличен запис.

Тези, които познават JK Broadrick от участието му в Napalm Death няма да намерят нищо познато в първите 6 минути от албума - Silver. Нежни клавишни части бързо се сменят с нискозвучащи разстроени китари и електронни фанфари. Гласът на Джъстин е много по-мелодичен от гласът, с когото асоцираме Godflesh. Експериментите на Broadrick продължават с умелото смесване на атмосферното усещане с тежките рифове. Star продължава идеята на заглавната песен, а JK отново се доказва като невероятно способен вокалист и текстописец (if I could just ignore it.../if I could just forget it.../if I could just ignore it;like you do, like you). Последната минута от песента е съставена само от т.нар. "field recordings". Отнесената лежерна атмосферичност на първите две писти от албума преминават в значително по-мрачната Wolves, където китарите отстъпват място на синтезатора. 8 минутната композиция завършва с повтарящо се ехо на рифовете за да последва след това шедьовъра на целия албум.

Dead Eyes е една от многобройните причини Justin Broadrick да е непоклатимо име в експерименталната музика днес. За интро са използвани записи от синтезатор, пуснати на обратно, а барабаните на Парсън и китарите остават на заден план. Вокалите в песента вече са променени и звучат силно роботизирани. Композицията придобива и интересно разчупване някъде след 4-тата минута, където се обаждат и китарните рифове.

Много хора се оплакват, че единствената слабост на албума е неговата продължителност, но според мен тя е точна. 4-те 7 минутни композиции дават половинчасова меланхолия без да преминават границата на поносимото. За мен специално ако албума си бе позволил още 1 песен той щеше да стане повторяем и неразчупен. JK Broadrick е намерил точната граница, не само като дължина на тавата, но и като музикални идеи, като експерименти и като идейна еволюция.

Какво може да се каже за Silver като албум? Това е един от онези албуми, които не се забравят, а в същото време остават недооценени. Това е и един албум за който много трудно се пише и който не попада в нито един жанр. Това е естественото продължение на агресивните ветерани Godflesh които загубихме през 2002 година. За мен това е албум, който трябва да се чуе.