Jesu - Conqueror [2007]

Не знам каква е причината да не си обновя блога от месец. Знам обаче, че както прекалено късно открих Godflesh, така и късно откривам неговият наследник в лицето на Jesu. И знам, че в месеца, в който Isis издадоха албум, за който всички говорят, аз открих нещо по-съкровенно дори и от някой записи на Pink Floyd.

Нека ви представя Conqueror. Албума, който ме накара да пропиша отново, хе-хе. Това е от онези плочи, които ще въртя до зацикляне.

Какво ме кара да пиша така за албум, който е останал недооценен от доста критици? Няколко са причините. Не можех да очаквам такъв обрат на 180 градуса от човек, работил не само с Godflesh, но и с техния предшественик, Fall Of Because, както и с grindcore ветераните Napalm Death. Противно на очакванията ми за новия проект на Justin Broadrick, пускайки тавата открих 7 минутни отнесени парчета, левитиращи някъде в пресечната точка на shoegaze-то, industrial metal-а на Godflesh и post-metal/drone metal течението. Заглавното първо парче Conqueror определено успя да ме заинтригува, а някъде по средата на третата писта (Transfigure) вече бях теглил една на очакванията и намеренията ми да чуя една здрава industrialм с която бях свинкал. За сметка на това успях да се потопя в цялостната атмосфера на албума, която достига на ниво, на което и Dead Can Dance достигат с много пот.

Меланхолия - с това е пропит албума на Jesu Conqueror от 2007. Замъглените звуци, идеалното напасване на тон на звук - тон на вокал, повтарянето на лириките като на религиозен ритуал - всичко това допринася за отнесеното звучене на тавата. Няма как да не спомена и Weightless & Horizontal, която най-много ми напомня за една приказка за лека нощ.

Justin Broadrick отдавна се е доказал като широкоспектърен музикант, готов да експериментира със всичко. Но явно в Jesu е успял да намери себе си, да намери перфектния баланс между мелодичността, industrial-а и нихилизма, с който е пропит всеки един негов проект, и Conqueror е само доказателство за това. А най-доброто от групата предстои.