Rammstein - Herzeleid [1995]

Когато стане дума за индъстриъл, първата мисъл на повечето Българи е "Rammstein" (изключваме музикално неориентираните индивиди, за които странния метъл на Менсън е индъстриъл). Ако в късните си албуми (разбирай, от Mutter насам) вече индъстриъл звученето им липсва, то в Herzeleid е на нивото на признати машини като Мinistry, Godflesh, Laibach и KMFDM.

Това животно те грабва. Още от първите тонове на Wollt ihr das Bett in Flammen sehen? до епичния край с епичната Rammstein не спират измъчените индъстриъл рифове и денс бийтове, смесени с прилични (но не прекалени) дози хубав метъл. Това е от онези албуми, за които няма нужда да пишеш "първата песен е такава, пък втората - онакава" защото няма слаба песен. Wollt ihr das Bett in Flammen sehen? е един мазохистично-еротичен химн, Der Meister е с един от най-мелодичните рифове в индъстриъла, Weißes Fleisch e с невероятно интро и отново убийствени рифове... Всъщност целия албум е изграден на принципа риф-електронно-риф, което се оказва една изключително оригинална (и индустриална) идея, напомняща за Ministry. Специално внимание искам за тройката Seeman, Du riechst so gut и Das alte Leid. Не знам дали е била замислена като една част, или просто трите песни са паснали идеално една след друга, но това е може би най-силната част в целия албум. В края също има още една тройка песни - Herzeleid, Lachzeit и Rammstein, които правят невероятен завършек.

Албумът е една от най-добрите индъстриъл композиции. Насечените рифове, електронните ритми, текстовете, самите песни - всичко това го правят неповторим както и за метъл феновете, така и за райвътхедите и електроманиаците.