Gojira - The Way of All Flesh [2008]

Няма какво да крия, death metal-ът не е сред любимите ми стилове. Все пак няма защо да отричам, че през 2008 точно французите от death metal групата Gojira създадоха един от най-добрите метъл албуми въобще създавани някога - The Way Of All Flesh

Целия албум звучи като една добре смазана мачкаща машина. Бързата първа Oroborous преминава в по-бавната, леко трашарска касапница на Toxic Garbage Island. От нея започват електронните мотиви (не знам как да ги нарека най-точно, просто са out-of-space ефекти с доста неизяснен произход) и продължават в A Sight To Behold. Специално внимание искам да обърна на любимата ми Yama's Messengers - за тези, които не знаят, Yama е бог на смъртта в индо-китайската митология, а самата песен е една thrash metal и groove metal кланница с ръмжащите вокали на хубавеца Joe Duplantier.

"Endure the pain they're giving me slow
Flashes of life blurred by suffering
Distant reminder of funeral piles
Thousands of people dying"

Ето с такива философски въпроси се занимава песента, както и целия албум, хехе. Естествено идва и момента за (изненадващо кратка) балада. The Silver Cord е все пак само една прелюдия към втората част на албума. И ето идва най-доброто парче в албума - All The Tears, отново с велик текст:

"Now enter the storm and feel electric sword
My entire life is about to burn
I am struggling, life is illusion
But I keep the dream of a better time."

Бързи ритми, groove, неповторими рифове, барабани в стила на старите Death (самия барабанист казва на развален английски, поне според Про-Рок, че вдъхновението, което е почерпил, е било точно от Death). Песента изведнъж преминава в крещящата Adoration For None(която има един много хубав момент след 2-рата минута до средата на 3-тата) и в дългата класически конструирана The Art of Dying. Последната пък започва с едно от най-простите, но най-гениални дръм интрота, които съм слушал. И ето, идва другата ми любима песен от албума -Esoteric Surgery. По-мелодичното и звучене и липсата на силно изявани траш елементи я правят едно своебразно обръщане на стила в албума. Снижаващите се (щото направо не се сетих за друго сравнение), бръснещи рифове се комбинират с ултимативната ударна сила на гласа на вокалиста и добрата кординация на палките на брат му - Mario Duplantier. Интересно, но и The Art of Dying, и Esoteric Surgery свършват с много подобни леки инструментали, а последващите ги песни започват с пълна ударна мощ - Vacuity е една много добра progressive thrash metal парчетия, която обаче звучи малко еднообразно на фона на останалия албум. Идва и третата много силна според мен песен - Wolf Down the Earth, и затварящата The Way of All Flesh - която се явява един своебразен reprise (не истински все пак) на целия албум. Тайната на тази песен няма да я издам - ще оставя изненадата за вас.

За целия албум - The Way Of All Flesh се явява една много добра композиция на тема живот и смърт. Най-добрия албум за 2008 (за мен задминава дори Death Magnetic) на metal сцената - браво на Gojira! А ако кажехте преди 20 години, че през 2008 природозащитници от франция ще записват най-добрия progressive thrash death metal само като чуеха стила щяха да...