The Prodigy - Invaders Must Die [2009]

Те се завърнаха!
Не знам какви са ви били очакванията за този албум, но моите бяха много ниски. Всяка група, която каже "завръщаме се към корените си" по принцип издава някаква глупост. Да, ама не!

Invaders Must Die е точно тази музика, заради която през 90-те всички бяха луднали по The Prodigy. Още с първото заглавно парче (което можеше да се свали безплатно от Интернет от отдавна) заявяват "We're The Prodigy!". Omen пък носи типичния им експериментаторски дух с етно мотивите (които звучат доста балканско БТВ). Това продължава и в Thunder, парче с не толкова типичното за групата ragga звучене. Colours отнася малко от критиките ми, напомняйки за Girls от предишния им албум, но Take Me To The Hospital, последващата го песен, е това, което най-много харесвам в The Prodigy - в стила на ранния им рейв като класиките Out of Space и Charly. И веднага след това е върха на целия албум - невероятната Warriors Dance. Нетипичните гейт ефекти, женския вокал, забавянето на ритъма, наподобяващия сърцебиене бас-ритъм, всичко това прави тази песен просто у-н-и-к-а-л-н-а! Следва рокаджийската Run With The Wolves, която по-напомня на нещо, излязло от сайд-групата на Keith Flint, Flint. Следва Reprise-a на Omen (Reprise), добре направен и разделящ двете части на албума. Втората част е по-клубна, както си личи още от първата секунда на World's On Fire, и като цяло е ориентирана към Fat Of The Land - ерата на групата. Piranha е приятен breakbeat с доста rave елементи, но отличаваща се със страскащите звуци като от стар alien-horror филм. Албума завършва с недотам изчистената Stand Up с прекалено силната брас секция в нея, която все пак се явява едно нелошо парче, което е отново нетипично за The Prodigy.

Като цяло албума няма нито една слаба песен, а подредбата им е такава, че песните идват една след друга в доста приятен ред. За моя огромна жалост индъстриъл елементите са изцяло пренебрегнати в този албум и не чух нито едно парче което да ме върне точно в началото на The Prodigy (освен Take Me To The Hospital със своя рейв), към първите 3 албума. Нямаше и 1 по-забързан ударен бийт, другото нещо, което ми липсваше. Все пак това не прави албума слаб, а различен и уникален като всеки един друг албум на The Prodigy.