Metallica, Slayer, Mastodon, Anthrax, Iron Maiden - на Sonicsphere Festival България?!

На официалния сайт на SonicSphere Festival 2010 се появиха дати за България. В същото време бяха обявени участниците за Полша: Metallica, Slayer, Mastodon, Anthrax, Behemoth.

Голяма е вероятността тези групи (освен Behemoth, които са поляци) да бъдат част от фестивала в България. За Metallica е почти сигурно поради факта, че те са хедлайнери на турнето.

В същото време едновременно на сайта на SSF и Iron Maiden се появи информация, че се готви голяма изненада за лондонските фенове в периода 30-ти Юли - 1-ви Август. Дали двете събития са свързани можем само да гадаем.

Rammstein - Liebe ist für Alle Da [2009]

Много време мина откакто не съм писал ревю. Още повече време мина откакто Rammstein издадоха последния си албум Rosenrot. Какво се промени за толкова време? С два противоречиви последни албума Rammstein не изненадаха никого след като издадоха сингъла Pussy, и още по-малко щяха да изненадат някого, ако бяха издали и трета противоречива тава.

Но фактите говорят друго. Новите 11 песни на немците изненадват със своята енергичност, нахъсаност и идейност. Още Rammlied, първата песен от LifAD, дава заявка за един концертен химн. Ich tu dir Weh вече дава всички заявки за завръщане към първите 2 записа Herzeleid и Sehnsuch. Въпреки това парчето звучи необичайно за творчеството на Rammstein и заслужено става втория сингъл от албума.

Haifisch е една от големите изненади - един поклон към Depeche Mode от страна на групата. Едно от разочарованията в албума е прекалено мелодичната Frühling in Paris, чиято баладичност е пълна противоположност с останалите парчета в албума. Wiener Blut, от своя страна, e точно месомелачката, която очакваме, чувайки "industrial metal". Противоречивата Pussy не е от силните моменти на албума, но определено се връзва с цялостното усещане. А финала Liebe ist für alle da - Roter Sand е добър край за албума.

Как може да се опише албума без песни и имена? Rammstein определено са поели в една по-зряла насока, без да се притесняват да вземат добрите моменти от Reise, Reise, а именно - режещите китарни рифове. Кристофър определено се е понаучил да свири на барабани и песните са се разделили с монотонния ритъм, който имаха преди. От друга страна липсата на първичността и енергията, които бяха присъщи за първите 2 албума, все още се усеща, а бъдещите любимци на феновете не са повече от просто добрите песни в албума. Това което получаваме е едно добро завръщане на най-голямата industrial metal група в момента. Ако очаквате повече - по добре не продължавайте. Ако обаче точно това искате - Willkommen in der Dunkelheit.

ПП: Това е първия албум, за който ще пиша оценка. От тук нататък всяко ревю ще включва оценка по десетобалната система.

7.5/10

Tom Waits

Tom Waits

"There's a woman and in that woman there's a heart I love, I'm gonna take it with me when I go."

Tom Waits - поет с китара, композитор, актьор и артист. Печелил е два пъти Грами за музиката си към филми, играл е и роли в At Play in the Fields of the Lord, The Fisher King, Domino и дори комедии като Mystery Man. 20-албумния му музикален път минава от влюбени млади години до меланхоличните експериментални по-късни. Уейтс е композирал филмова музика, участвал е във филм и с Iggy Pop.

20 албума. Блус, рок, джаз, алтърнатив, румба, фолк, полка. Пияно, саксофон, китара, акордеон, дрезгав глас. Експериментите на Tom Waits никога не са спирали.

"I don’t have a drinking problem, except when I can’t get a drink."

Алкохолът е помощник в творчеството на Уейтс. На обвиненията, че излиза пиян на сцена, той отговаря с песен.

“Don't you know there ain't no devil, it's just god when he's drunk.”

Какво ново? През 2002-ра на бял свят излизат рожбите на Tom Waits "Alice" и "Blood Money", повлияни съответно от Алиса в Страната на Чудесата и Войцек. 2004-та излиза "Real Gone" чрез който Том критикува деградиращото американско общество с декандентския си глас. За сега бъдещите планове на странната музикална рожба са неясни, но той остава музикално активен, записвайки песни с Робърт Плант, Алисън Краус и рапърите N.A.S.A. Скарлет Йохансон започва музикалната си кариера с албум с кавъри на Tom Waits. В последно време Уейтс се е отдал на актьорството. В очаквания последен филм на Хийт Леджър "The Imaginarium of Doctor Parnassus" Томас играе самия дявол - това, което Tom Waits е и в истинския живот.

Хюи Морган за Пиратството

Ето кратък откъс от интервюто на Елена Пеева с Хюи Морган от Fun Lovin' Criminals, публикувано в mp3.bg.

Започнахте да свирите в момент, в който музикалната индустрия беше много по-различна. Сега, повече от 15 години след това, как се нагаждате към новата реалност?

Много просто – отворихме собствен лейбъл. Вече се издаваме сами и това е по-трудно, но си заслужава. Нещо се пречупи в практиката хората да си купуват албуми, защото вече могат да си свалят от интернет безплатно. Ние сме съгласни с това.

Няма защо да те лъжа – и ние го правим. Всеки го прави. Ако харесваш групата, си сваляш албума, ако наистина ги харесваш – отиваш да ги гледаш наживо. Ние печелим не от продажбите, а от турнетата.

Затова изобщо не възнамеряваме да принуждаваме феновете да си купуват дискове.

Изглежда последните хора, не разбрали преимуществата на Интернет пространството, са самите крупни лейбъли, особенно тези, които са членове на RIAA. Пълното интервю може да прочетете тук: http://www.mp3.bg/news/4656.html

Jesu - Silver [2006]

Като за начало трябва да отбележа няколко неща. Първото е, че Jesu са група, която бързо ми влезе под кожата /настръхнала в този момент от невероятния албум/. Второ, това е първото ревю на група, която вече има и друго.

Трето, невероятния JK Broadrick си е свършил перфектно работата с албума Silver, който, макар само от 4 песни, има невероятна меланхолична сила.

4-те композиции в Silver [Silver, Star, Wolves и Dead Eyes] не падат под 6 минути, а още с първата заявката за една силна тава е дадена. Албума звучи като естествено продължение на музикално-експерименталните идеи на Джъстин - сравнен с едноименния албум от 2005 се оказва, че сме получили един много по-мелодичен и много по-меланхоличен запис.

Тези, които познават JK Broadrick от участието му в Napalm Death няма да намерят нищо познато в първите 6 минути от албума - Silver. Нежни клавишни части бързо се сменят с нискозвучащи разстроени китари и електронни фанфари. Гласът на Джъстин е много по-мелодичен от гласът, с когото асоцираме Godflesh. Експериментите на Broadrick продължават с умелото смесване на атмосферното усещане с тежките рифове. Star продължава идеята на заглавната песен, а JK отново се доказва като невероятно способен вокалист и текстописец (if I could just ignore it.../if I could just forget it.../if I could just ignore it;like you do, like you). Последната минута от песента е съставена само от т.нар. "field recordings". Отнесената лежерна атмосферичност на първите две писти от албума преминават в значително по-мрачната Wolves, където китарите отстъпват място на синтезатора. 8 минутната композиция завършва с повтарящо се ехо на рифовете за да последва след това шедьовъра на целия албум.

Dead Eyes е една от многобройните причини Justin Broadrick да е непоклатимо име в експерименталната музика днес. За интро са използвани записи от синтезатор, пуснати на обратно, а барабаните на Парсън и китарите остават на заден план. Вокалите в песента вече са променени и звучат силно роботизирани. Композицията придобива и интересно разчупване някъде след 4-тата минута, където се обаждат и китарните рифове.

Много хора се оплакват, че единствената слабост на албума е неговата продължителност, но според мен тя е точна. 4-те 7 минутни композиции дават половинчасова меланхолия без да преминават границата на поносимото. За мен специално ако албума си бе позволил още 1 песен той щеше да стане повторяем и неразчупен. JK Broadrick е намерил точната граница, не само като дължина на тавата, но и като музикални идеи, като експерименти и като идейна еволюция.

Какво може да се каже за Silver като албум? Това е един от онези албуми, които не се забравят, а в същото време остават недооценени. Това е и един албум за който много трудно се пише и който не попада в нито един жанр. Това е естественото продължение на агресивните ветерани Godflesh които загубихме през 2002 година. За мен това е албум, който трябва да се чуе.